Прави ел

Прави ел

Прави ел

Така Овед Леон Таджер описва ролята си при изграждането на АЕЦ “Козлодуй” в специално издание за електроцентралата. Той разказва как имало противници на много високо ниво срещу изграждането на централата.

“Ще е страхотно, ако ме снимаш как ти правя свирка и ми говориш мръсотии”, казва тя на Таджер. Според обвинението мъжът се съгласява. Това после се оказва едно от основните доказателства срещу него.

Мъжът вече е на години и макар и да не е загубил половата си мощ, не може да върти домакинството. Разбира се с Цветанка тя да чисти апартамента му, вместо да плаща по-висок наем. Жената чисти всяка седмица, 13-годишната ѝ дъщеря също помага.

Смята, че момичето е било накарано от майка си да легне с него заради материални облаги.

Подарява ѝ смартфони, таблети, дава и джобни пари за училище. Един ден обаче малката все пак казва за случилото се на майка си, която уж не знае. Майката кара дъщеря си да заснеме секса с дядото.

Пред разследващите Таджер е признал всичко, но пред “24 часа” заяви, че е невинен и се въздържа да коментира в детайли обвинението за педофилия.

Само 2 седмици по-късно дъщерята отново е сама с Таджер. Той ѝ предлага да седнат на дивана и да пият бира. Започва да я гали по гърдите и да я опипва с ръка по половите органи. След 20-ина минути предлага на момичето вибратор, но то избутва ръката му и си тръгва.

Намерен е и незаконен пистолет “Маузер” 6,35 мм. Заради годините му и чистото му съдебно минало съдът налага на перверзника мярка за неотклонение “подписка”. Днес тя вече е отпаднала.

На стари години се оттегля в столичния кв. “Люлин”, където има два апартамента. Притежава още няколко имота, които дава под наем, защото пенсията не му стига.

Прави ел

Не е особено автентична и друга от емблемите на 9 септември — епичните кадри от възторженото посрещане на партизанския командир Чапай. В краткото филмче от минута и половина Чапай сякаш се появява изневиделица и също така изведнъж изчезва. Причината е, че те са нарочно заснет дублаж.

Придаването на особен смисъл на датата 9 септември е дело на пропагандата в годините след това. Много от символите, снимките и документите са изфабрикувани впоследствие.

Основната заслуга за кадрите с Чапай е на Кирил Петров, един от първите български филмови продуценти. На 8 септември Петров научава от кмета на Белово, че партизаните слизат от планината. Георги Парлапанов и помощникът му Александър Вълчев снимат с две малки камери, в които има по 15-20 м лента. Затова и кадрите оттам са само минута и половина

Придаването на особен смисъл на датата 9 септември е дело на пропагандата в годините след това. Много от символите, снимките и документите са изфабрикувани впоследствие.

Другите най-популярни кадри са как Тодор Живков се здрависва с партизаните от отряда “Чавдар” в София.

Когато обаче сестрата на Чапай го прегръща и целува, тълпата избутва Парлапанов и той пропуска момента. “Бай Киро, не можах да го снимам това”, извиква операторът. Тогава Кирил Петров отива при Чапай и го моли да повтори прегръдката, за да я заснемат.

Самият “Чапай” едва месец след триумфалното му посрещане загива в боевете срещу германците край Крива паланка.

може би я мисли за някакво оръжие, разказва синът на Борис Борозанов – Борислав. После обаче с удоволствие се съгласява да повтори прегръдките и целувките със сестра си специално за снимките.

Фабричният работник Александър Пипонков, станал партизанин под името Чапай, влиза в обектива на кинокамерата абсолютно случайно. В началото на септември 1944 г. в Белово пристига екип начело с режисьора Борис Борозанов, който снима игралния филм “Росица”, сантиментална история за любовта, който така и остава незавършен.

Великолепието на Имперските градове

Историята на градината започва през далечната 1920 година, когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. През същата тази година в Маракеш се заселва виден френски художник – Жак Мажорел.

Възможност за посещение на градините на Мажорел. Историята на градината започва през далечната 1920 година, когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. През същата тази година в Маракеш се заселва виден френски художник – Жак Мажорел. Той купува градината с идеалната цел да й вдъхне нов живот. И успява. Той построява басейн, навсякъде слага кокосови палми, дъхави бугенвилии, бананови дървета, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред тежката мараня на пустинята. Всичко това се допълва от основния цвят, който контрастира в градината и придава тежест на цялостната обстановка – кобалтово синьо. Днес Жак Мажорел е позабравен от историята, но градината -точно обратното, благодарение на едно голямо име в света на висшата мода – Ив Сен Лоран. Именно на прочутия дизайнер дължим това прекрасно малко късче от рая. Той поема стопанисването на градината през 1980г, обогатява я, не позволява да затъне в забвение. По-късно в градината е построен и малък музей посветен на ислямското изкуство.

  • Такса гориво и вредни емисии – обявява се 21 дни преди полета;
  • Цените са калкулирани с параметри 450$/ тон и 1 евро = 1.1 7 долара
  • Общинска такса- заплаща се на рецепция от всеки клиент при налична такава;

Този очарователен хотел Ви посреща в романтична атмосфера, комбинираща комфорт и модерни съоръжения с традиция. Всички 220 стаи са просторни с балкон или тераса и са оборудвани с:

Вечеря. Възможност за Мароканска вечер „Фантазия“ с шоу програма. Нощувка.

Продължаване към Казабланка. Казабланка се намира в западната част на Мароко и е най-големият град в страната. Разположен е на брега на Атлантическия т океан, представлява основен икономически център на арабската държава. Градът е известен с 2 имена – Дар ел-Бейда и Казабланка. Интересни забележителности: площада на Обединените нации; туристическия комплекс Корниш и джамията Хасан II – втората по големина джамия в света след тази в Мека. Обзорна обиколка на Казабланка включва :

  • Сателитна телевизия
  • Мини Бар
  • Климатик
  • Тоалетна
  • Телефон
  • Собствена баня

Разположен е на крайбрежието на Атлантическия океан, в устието на река Боу Регрег. Рабат има собствено летище и пристанище. Градът е основан през 12 век, а през 17 век е разделен със стена на северна и южна част. Панорамната обиколка на града включва: Мавзолея на Мохамед V, кулата на Хасан и кралския дворец – разглеждане отвън.

Хотелът разполага със следните удобства за приятен престой:

Мароко от А до Я

Допълнителна полудневна екскурзия – Посещение на градините Мажорел – 19 евро с включена входна такса

  • Сателитна телевизия
  • Мини Бар
  • Климатик
  • Тоалетна
  • Телефон
  • Собствена баня

Вечеря. Възможност за Мароканска вечер „Фантазия“ с шоу програма.

Д епозит 350 лв при резервация
Доплащане 31 дни преди датата на пътуване

Спирка в Ифран- европейсия ски курорт на Мароко. Кратка почивка и продължаване за Азру и Миделт сред гори от кедрови дървета. Време за обяд. Пътя минава през долината на река Зиз. Великата пустиня започва да преобразува пейзажите обръщайки всичко в пясък. Привечер пристигане в Ерфуд и настаняване

Включено в цената: трансфер и местен лицензиран екскурзовод

Построен малко след Втората световна война, през 1942 г. хотел Zalagh е неразделна част от историческият облик на Фес. Показвайки се в международните списания за архитектура, той е единственият с такова качество и комфорт.

Потегляне към пустинята Сахара през средните Атласи.

Възможност за посещение на градините на Мажорел. Историята на градината започва през далечната 1920 година, по времето когато колониалната епоха е в разгара си. Именно тогава Мароко е окупиран от Франция. През същата тази година в Маракеш се заселва виден френски художник – Жак Мажорел. Той купува градината с идеалната цел да й вдъхне нов живот. И успява. Той построява басейн, навсякъде слага кокосови палми, дъхави бугенвилии, бананови дървета, като по този начин създава един малък оазис на спокойствието сред тежката мараня на пустинята. Всичко това се допълва от основния цвят, който контрастира в градината и придава тежест на цялостната обстановка – кобалтово синьо. Днес Жак Мажорел е позабравен от историята. Но градината, точно обратното и това е благодарение на едно голямо име в света на висшата мода Ив Сен Лоран. Именно на именития дизайнер дължим това прекрасно малко късче от рая. Той поема стопанисването на градината през 1980г, обогатява я, не позволява да затъне в забвение. По-късно в градината е построен и малък музей посветен на ислямското изкуство.


Комментарии запрещены.